Кратка история на пентхаус-апартаментите: Преобразяването им от нежелани жилища в привилигировани луксозни имоти

Как мезонетите са се превърнали от нежелани и малко отблъскващи жилища до луксозни домове за артисти, за заможни собственици и инвеститори-визионери.

Просторни, привлекателни и издигнати над шума на градските улици, пентхаус-апартаментите днес са сред най-желаните жилища на развиващите се градове. Да бъде видян потенциала за обитаването на подпокривното пространство - тази привилегирована територия, която позволява да се съзерцава хоризонта и да се вдишва с наслада чистия въздух, са аспекти, за които често забравяме, докато не ни се отдаде възможност ги почувстваме отново. Но преди тези пространства в сградите да са съществували като такива, предприемачите на нови имоти са ги смятали за необитаеми и мръсни.

 

 

Промяната на тази парадигма настъпва през 20-те години на двадесети век в Ню Йорк след Първата световна война, когато сред строителните предприемачи започва "еманципацията на височините". До 1922 г. пространствата, непосредствено под покрива на сградата са били замърсени със сажди, отломки и строителни материали и следователно са се считали за невъзможни за обитаване, още по-малко са разпознавани като инвестиционни ниши. Те обикновено са се използвали като перални помещения. Асансьорите също били все още новост и купувачите са ги считали като неблагонадеждни съоръжения за ползване, за да склонят там се настаняват потенциални наематели. Не е случайно, че в същото следвоенно десетилетие на индустриалния модернизъм, Манхатън се нуждае от модерни джаз клубове, подобрение на парковете и инфраструктурата - затова търсенето на нова визия в имотите е започнала постепенно да насочва вниманието на инвеститорите към онези висоти, които са могли да предложат небостъргачите. Необходимостта от чистота и изживяването на света в различна форма е довело до пълно преобръщане на концепцията във вертикалната йерархия.

 

 

 

Заедно с бързото подобрение на асансьорните системи, архитектите започват да се възползват от възможността да подобрят пространствата на сградите на най-високите етажи: започва построяването на красиви апартаменти, с огромни прозорци обърнати в кардинални посоки, с обширни тераси, озеленени с външни градини, които сякаш изолират целия шум на улиците под тях. Живота на върха на сградите вече не е било място за средната класа, а работниците били премествани и настанявани в помещения-общежития: Пентхаус имотите били все повече луксозно място за артисти, за богатите и известни хора на деня, които преди това предпочитали първия етаж, тъй като имали достъп до улицата, от която ги деляло само няколко стълби. През 1922-23 г. великият архитект Емери Рот построява 15-те исторически двойни кули “Майрън Уепън” и “Джером Палас” на легендарната улица “Бродуей” и 82-ра улица и за тях Стивън Рютенбаум измислил за първи път термина "мезонет", който по-късно въвежда в употреба в своята биография. По-късно, през 1925 г., Рот построява емблематичната сграда "Риц”, впечатляваща с многобройните си тераси, които се появяват сред облаците. Това става кулминационната точка, когато Нюйоркчани обръщат поглед към небето: блестящите етажи на 20-и век сътворяват буквално нови хоризонти.

 

 

За по-добро или по-лошо, историята на пространствата винаги е историята на мислите и авангарда. Вдъхновението на височините, както познато твърде добре сред романтиците, прониква трайно във въображението на градските обитатели, жадни за въздуха и светлината, и светът осъзнава, че тези два елемента, които са били толкова недооценени от архитектурата, имат значителни ползи за ново качество на живота в развиващите се градовете. Също така, гледната точка на пентхаус-апартаментите означава още физическо и психическо откъсване от ежедневния шум и следователно постигане на една наистина красива промяна на перспективата за живеене. През 20-те години на миналия век панорамната гледка е важен източник на нежни пазарни спекулации от страна на строителните предприемачи: съзерцаването на дървесните корони, безшумни влакове в далечината и хоризонта на града е достатъчно, за да подтикне към размисъл и уединение. Ето защо, наричаме визионерите на тези нови хоризонти, които имат определена своя запазена територия на пазара на недвижими имоти - инвеститори на бъдещето. Разширяващите се хоризонти са много повече от познати метафори: това е необходима мярка за стремеж към качество на живот в градска среда, която да запълни очите със светлината, да разбере часовниковия механизъм на света и да получи истинско удовлетворение от направената инвестиция.

 

Ключови думи: #НаръчникЗаНедвижимитеИмоти, #статии, #БизнесНасоки, #инвестиции, #покупка, #продажба

Share on Facebook
Please reload

Акценти

“Hempcrete” - бетон от коноп в “зеленото” строителство

24.01.2019